На пълнолуние в Козирог, споделяме думите на Петър Дънов за приятелсството с Времето:
“Две неща ни са дадени: време и сила. Време имаме в изобилие. Времето не зависи от нас, а пък силата зависи от нас.
Силата ние трябва да я придобием отнякъде. Времето ни се дава даром. А пък за силата ти трябва да работиш, за да я придобиеш.
И ако изразходваш безразборно своята сила и пестиш времето, ти си на крив път.
Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза, това ще запомните. В нея е вечността, разполага с време, колкото
иска. Тя икономисва силите, не времето. Тези, които много бързат, се изтощават бързо. Често младите казват: „Да изживеем
всичко, докато сме млади, че на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко“. Да желае човек да опита всичко в
младините си, това значи преждевременно да остарее, а дали ще придобие нещо, е въпрос. Който бързо расте, бързо и остарява, който бързо
остарява, бързо и осиромашава. Такъв е законът в Природата.
За да продължим живота си, ние не трябва да бързаме. В това отношение, аз считам добродетелта в света като икономия на
живата Природа. Преждевременно остарява този, който се стреми час по-скоро да узнае или изучи нещата. Гледайте не бързо, а
солидно да проучвате науките или каквото и да било, за да се ползвате от тях, а не да бързате. Голямата интензивност на
живота разклаща нашите нерви. Понеже не разбираме законите, тази интензивност дава обратни резултати, става подпушване,
което се отразява зле на ума и на сърцето.
Старите хора умират от страх, а младите – от пресищане, от преизобилие. Страшна е отровата на пресищането. Дори и най-хубави
те неща могат да доведат до пресищане. Пресищането произвежда втръсване, втръсването – отвращение, отвращението –
бездействие. А бездействието води до смърт.”